Информацията е получена от Министерството на извънредните ситуации Национална служба ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА.

Гръмотевични бури

Всяка година в началото и в края на лятото се разразяват гръмотевични бури с мълнии и градушки, които причиняват значителни материални щети, а понякога и човешки жертви. Въпреки, че в днешно време има начини за защита от това природно явление, за хората, които работят на открито има риск.

Какво да правим, когато ни настигне буря?

• Ако се намирате сред природата по време на гръмотевична буря, постарайте се да застанете далеч от високи дървета и самотно стърчащи канари. При наличие на сух предмет, седнете върху него.
• Ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце. Клекнете, като плътно прилепите нозе. Наведете главата си надолу и притиснете колене до гърдите си. Със скръстени ръце обхванете глезените на краката. Дръжте се на разстояние от съседа си.
• Ако сте на велосипед, слезте от него.
• Отдалечете се от електропроводите за високо напрежение. Стойте настрани от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения. Не се хващайте и не дръжте метални предмети.
• Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни. Не се подслонявайте близо или под надвиснали скални маси.
• Ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн незабавно излезте от водата и се отдалечете. В случай че сте с лодка или сърф в морето бързо тръгнете към брега.
• Когато се намирате вкъщи или на работното място, трябва да изключите от мрежата телевизора, кабела от външната антена, компютъра, видеокасетофона и останалите електрически уреди. Затворете вратите и прозорците. Стойте далеч от чешми, балконски врати, прозорци.
• По време на пътуване приберете антената на колата. Ако падне гръм по време на движение, проверете гумите на колата, ако са обгорели, могат да се спукат.
• Незабавно легнете на земята, ако почувствате изтръпване на части от тялото.
• За защита на сградите от пряко попадане на мълнии се изграждат мълниеприемници и мълниеотводи. Мълниезащитната инсталация на всяка сграда трябва да бъде периодично проверявана.
• При градушка потърсете незабавно подслон, големите ледени късове могат да ви причинят травми и наранявания.

Катастрофи

Пътнотранспортните катастрофи са особена категория кризисни ситуации, които могат да причинят смъртта на много хора. За съжаление те са част от ежедневието ни и възможността човек да загине при катастрофа е много по-голяма, отколкото при природни бедствия.

Запомнете: Първите 5-6 минути са от решаващо значение за спасяване живота на пострадалите. Затова при автопроизшествие започнете със спасяването на хората! Известете органите на МДПБА, КАТ и "Спешна медицинска помощ" чрез мобилен телефон, спрете преминаващите коли и поискайте помощ.

Опитайте се да оцените състоянието на пострадалите и степенувайте по важност действията си.

Преди всичко установете дали има:

• нараняване с обилно кръвотечение;
• наличие на самостоятелно дишане;
• запазена сърдечна дейност;
• счупени кости и признаци на други тежки увреждания.

Ако обстоятелствата налагат, пренесете пострадалия, поставен върху твърда подложка /дъска/ на безопасно място. Пазете гръбнака и избягвайте резките движения.

Не допускайте при изнасяне на пострадалия от автомобила да бъде теглен за главата или крайниците, защото е възможно да му бъдат нанесени допълнителни и фатални за живота му травми. Ако поради опасност от пожар или по други съображения се налага да пренесете пострадалите на по-голямо разстояние, направете го много внимателно.

При липса на дишане осигурете свободен дихателен път чрез:

• Извиване на главата максимално назад /внимавайте за счупени шийни прешлени/.
• Отворете устата чрез повдигане и изтласкване на долната челюст напред с пръстите на двете ръце, а с палците упражнете натиск върху брадата на пострадалия.
• Огледайте устната кухина и при наличие на чужди тела или счупени зъби /протези и др./ почистете с пръст, увит с марля или с чиста кърпа. Ако дишането не се възстанови, започнете незабавно изкуствено дишане по метода "уста в уста" или с апарат за изкуствено дишане с честота 16 - 18 пъти в минута.

При липса на сърдечна дейност:

• Установете наличие или липса на пулс чрез притискане на "сънната" артерия по предно-страничната част на шията. При липса на пулсации, започнете незабавно външно притискане на сърцето, с честота 60-80 притискания в минута.
• Поставете дланта на едната си ръка върху долната трета на гръдната кост с пръсти, успоредни на ребрата на пострадалия и притискайте. Дланта на другата ръка поставете върху първата трета на гръдната кост за усилване на натиска. Притискането се извършва с изправени в лактите ръце. При всеки натиск гръдния кош на пострадалия трябва да хлътва 3-5 см.

При липса на дишане и на сърдечна дейност:

• Когато спасителите са двама, единият коленичи отстрани до главата на пострадалия и извършва изкуствено дишане по метода "уста в уста" или с апарат за изкуствено дишане с честота 16 - 18 пъти в минута /на 5 притискания на сърцето - 1 вдъхване/, а вторият спасител извършва външно притискане на сърцето, като на всеки пет притискания спира, за да се извърши вдъхване на въздух.
• Когато спасителят е сам, извършва същите действия в следната последователност - на всеки 15 притискания на гръдната кост се правят по 2 последователни вдъхвания.

Кръвотечение:

При нараняване, съпроводено с обилно кръвотечение, незабавно трябва да се направи кръвоспиране:

• Притискаме с пръстите на ръката наранения кръвоносен съд към подлежащата кост.
• Пристягаме крайника /над раната/ с гумена тръба /Есмарх/, турникет или триъгълна кърпа. На превръзката поставете лист с точният час на манипулацията.
• Компресивна стерилна превръзка - с бинт или стерилен превързочен пакет се прави стегната превръзка на раната.
• При нараняване и изгаряне се правят сухи стерилни превръзки на раната с помощта на бинт или триъгълни кърпи.

При навяхване, изкълчване, счупване не се допускат опити за наместване на увредения крайник. При увреждане на костно-ставния апарат крайникът се обездвижва с надувни /телени/ шини или с подръчни средства -дъски, чадъри и др. Основно изискване е да се обездвижат най-малко две съседни на увреждането стави.

Във всички случаи, когато пострадалият е в състояние на безсъзнание, но има запазени дишане и сърдечна дейност, е необходимо да се постави в странично стабилно положение, за да се предотврати поглъщане на евентуално повърнати материали.

Снежни виелици и лавини

Снежните виелици и заледявания са често явление за нашата страна. Характерни са за декември и януари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци. Снежните бури и заледявания водят до разрушаване на въздушните комуникации, блокиране на пътищата и е възможно да поставят в рискова ситуация живота на много хора.

Трябва да се имат предвид следните мерки за защита:

• Необходимо е да се следи метеорологичния бюлетин, предаван по радиото и телевизията. Отложете пътуването, ако не е наложително, част от пътищата ще се окажат затворени поради навявания.
• Ако непременно трябва да тръгнете, за предпочитане е да пътувате с влак. Облечете топли дрехи, изберете подходящи обувки и ръкавици, сложете вода и няколко сандвича в чантата си.
• Ако все пак решите да тръгнете с автомобил, той трябва да има радиоапарат. По възможност, носете мобилен телефон. Проверете дали имате достатъчно гориво, въже, лопатка, фенерче и брадвичка. Гумите трябва да не са много напомпани, поставете вериги.
• Изберете първокласните пътища, макар и да пътувате повече километри, те се разчистват от навяванията с предимство. Карайте бавно и внимавайте, когато минавате покрай сгради, електропроводи и дървета.
• Спазвайте временната маркировка, поставена от контролните органи и пътните служби.
• Ако по пътя се натъкнете на затрупани автомобили, маркирайте мястото и съобщете на органите на КАТ, Пътните служби или на Гражданска защита.
• В случай , че сте затънали в навявания от сняг, избягвайте непрекъснатата работа на двигателя на празен ход, поради опасност от отравяне, гасете го периодически. Завържете дреха с ярък цвят на антената, за да бъдете забелязани.
• Окажете помощ на изпадналите в беда. Измръзналите части на тялото се разтриват със спирт и леко се масажират. Не разтривайте със сняг -тялото допълнително се охлажда и може да се нарани кожата. При измръзване от I-ва, II-ра, III-та и IV-та степен се налага транспортиране на пострадалите до болнично заведение.
• Не спирайте да почивате на открито, освен в населени места и крайпътни мотели. Ако обстановката се усложнява, преустановете пътуването като спрете в най-близкото населено място.
• Когато трябва да се придвижите пеша, екипирайте се с подходящи обувки и топли дрехи и ръкавици. Носете мобилен телефон, транзистор и фенерче. Избягвайте да се движите поединично, вървете далеч от сгради, електропроводи, стълбове и дървета, вземете мерки против измръзване на крайниците.
• Носете лекарства и термос с чай или други топли и подсладени напитки.
• В населените места се обърнете към административните власти, Гражданска защита, МВР или Пътните служби. Следете по радиото указанията на Гражданска защита.

Лавини

Лавините са най-сериозните опасности във високопланинските райони. Те възникват най-често по склоновете със специфичен наклон и неравна повърхност. Напомнят на гигантски водопад, а скоростта на снежните маси може да надхвърли 300 км. в час. Лавинната снежна вълна е в състояние да помете всичко по пътя си.

В планината е задължително да се спазват някои основни изисквания:

• Преди тръгване на излет в планината трябва да се информираме за състоянието на снежната покривка и особено за вятъра. Запознаването с метеорологичната обстановка и с прогнозите е задължително условие. Ако има вероятност за лавинна опасност, отложете излета.
• При мъгла е възможно да попаднете в лавина, дори на места, където при ясно време това може да се избегне.
• Тръгнете на поход с опитен водач-планинар.Водачът на групата трябва да съобщи предварително точния маршрут на близки, хижари и на Планинската спасителна служба.
• Излизането в планината сам е равно на самоубийство. Дори най-малкото нещастие може да причини смърт. Не проявявайте излишна смелост. Поведението на групата трябва да е подчинено на правилата за сигурност.
• Спазвайте указанията на водача на групата и наложената от него дисциплина. Той преценява условията и взема решения, които са задължителни за всички. Не се отделяйте от групата.
• При съмнение, че сте попаднали в лавинообразен район, променете маршрута или своевременно се върнете на изходния пункт.
• Всеки член на групата подбира дрехи, обувки, лавинен шнур, ски и щеки, за използване при възникване на лавина.
• Задължително е да се носят резервни дрехи, които могат да помогнат при измокряне или преохлаждане на тялото.

Наводнения

Наводнението е природно бедствие, което в известна степен се поддава на прогнозиране. Органите на Гражданска защита и на други ведомства, съгласно Закона за водите, водят на отчет, наблюдават и предприемат мерки за обезопасяването на потенциално опасните водоеми на територията на цялата страна. Ето защо при опасност от наводнение трябва да знаете, че ще бъдете известени. Следете съобщенията по радиото, телевизията, местните радиовъзли и изпълнявайте конкретните указания, съобразно създадената ситуация.

Какво трябва да знаем предварително?

Наложително е да знаете от кои реки, язовири и други водоеми близо до вашето населено място може да се очаква наводнение. Ако потърсите информация от Гражданска защита, ще имате предварителна яснота за районите, които е възможно да бъдат залети, за най-късите и безопасни маршрути, по които трябва да стане изнасянето при опасност от наводнение.

• Ако вашето жилище, селскостопанска сграда или друг имот се намират в непосредствена близост до река и попадат в заливната й зона, поддържайте връзка с органите на Гражданска защита, особено в периоди на проливни и продължителни дъждове във водосбора на реката.
• В незащитените заливни зони на реките не се строят жилищни и селскостопански сгради. Не изхвърляйте строителни и битови отпадъци в коритата на реките, това намалява проводимостта на речното корито.
• Ако живеете близо до река и забележите, че коритото и пространствата под мостовете не са почистени от отпадъци, строителни материали, дървета и други, ако има постройки в заливните зони, сигнализирайте в кметството или в областната управа.
• Не преграждайте речните течения с цел водовземане за поливане или къпане на животни. Това е забранено от Закона за водите. Прегражденията многократно увеличават разрушителната сила на водата при наводнения.

Как да действаме при реална опасност от наводнение?

• При необходимост от евакуация, ще бъдете уведомени от органите на Гражданска защита. Подгответе личен багаж с най-необходимите документи, лични вещи и продукти.
• Изключете газта и електричеството.
• При невъзможност за напускане на сградата, ако нивото на водата продължава да расте, заемете най-горните етажи или покрива. Ако имате мобилна връзка, известете близките си или органите на Гражданска защита за местонахождението си.
• Ако се намирате близо до корито на пълноводна река или дере, необходимо е незабавно да се отдалечите от тях и да се придвижите към най-близкото възвишение.
• При поройни дъждове не заставайте под мостове, подлези, надлези и други съоръжения, високата вода може да ви отнесе.
• При пътуване е препоръчително водачът на МПС да спре и изчака спирането на пороя. Незначително понижение на нивото на пътя може да предизвика голяма разлика в дълбочината на водата.
• Не правете опити за пресичане на разливи и потоци, освен ако сте сигурни, че водата е по-ниска от осите на колата или от коленете ви. Пресичайте само при спокойна вода.
• Бързотечащи разливи и потоци се пресичат само ако имате помощно въже за преминаване и обезопасително въже за тялото.
• Ако сте на път и констатирате опасност от наводнение, обадете се в Гражданска защита. При липса на такава възможност, предупредете в кметството на най-близкото населено място или преминаващи хора.
• При невъзможност за евакуиране на животните, отворете вратите на помещенията, където са затворени.
• Спазвайте указанията и реда установен от органите на МВР и на Гражданска защита.

Пожари

Горски пожари

През последните години горските пожари нанесоха огромни материални щети и се превърнаха в сериозно бедствие за нашата страна.

Причините за горските пожари са небрежност от страна на туристи и гъбари, мълниите, а понякога и неконтролираното палене на стърнищата. Пожарът, възникнал в гора, можем да установим по наличието на пламъци, дим, падащи сажди, по мирис на изгоряло, както и по поведението на животните. Гасенето на горските пожари се организира и провежда със силите на Националната служба пожарна и аварийна безопасност, Министерството на земеделието и горите, Гражданска защита, военни поделения и гасачески групи от общините и кметствата.

Действията ни при горски пожар трябва да са следните:

• Определете посоката на вятъра и напуснете района, който ще попадне в обсега на пожара.
• Съобщете за пожара в най-близкото населено място или горски дом.
• Ако сте блокирани от огъня, потърсете естествени препятствия – просеки, пътища, поляни, сечища или други голи места. Използвайте водата, ако има наблизо река - намокрете дрехите и тялото си или се потопете в нея.
• Покрийте откритите части на тялото, пред устата и носа си поставете намокрена кърпа или плат. Придвижвайте се приведени.
• Ако горящата площ е малка, опитайте се сами да изгасите пожара, като използвате връхна дреха или сноп набързо начупени клони, с които удряйте пламъците. Ограничете пожара, като съберете сухите клони и листа по пътя на разпространение на горенето. Дрехите не се свалят - те поемат част от топлината.
• При действията си изхождайте от обстоятелството, че пожарът се разпространява по-бързо по посока на вятъра и по склон - от ниските части към върха.
• Оказвайте помощ и съдействие на гасаческите екипи при локализиране на пожарите и за евакуиране на хората и животните от района на пожара.

Пожар в сграда

Причина за възникване на пожар вкъщи, на работното място или друго закрито помещение в повечето случаи се дължи на нашата небрежност. Понякога е необходимо да направим съвсем малко, за да бъде избегнато най- лошото!

Как трябва да действаме при пожар в сграда?

• При пожар незабавно позвънете на тел. 112.
• Съобщете на съседите за възникналия пожар.
• Локален пожар в сграда може да се гаси с вода.
• С вода не се гасят: електроуреди, инсталации под напрежение, бензин и нафта.
• При пожар в сграда изключете газта, електричеството, затворете вратите и прозорците. Напуснете сградата като използвате стълбището, външни, стабилни стълби, балкони и др. Не използвайте асансьорите.
• За напускане на сградата през балкони използвайте въжета, ако нямате направете от чаршафи, одеала и завеси.
• При преминаване през задимено пространство поставете мокра кърпа на устата и носа, намокрете дрехите си, покрийте откритите части на тялото с мокри кърпи.Движете се приведени. Ако се запали част от облеклото ви, съблечете бързо горящата дреха, ако това е невъзможно загасете чрез обвиване с друга дреха или одеало.
• Ако е невъзможно да излезе от сградата, изкачете се на покривната площадка. Ако останете в апартамента, най-добре е да влезе в банята. Уплътнете вратата с мокри кърпи или дрехи и пуснете душа. Обливайте се с вода, за да не прегрее организма. Опитайте се да сигнализирате за своето местонахождение.
• Особено опасни, при горене на пластмаси, са токсичните газове. При тях се отделят фосген, циановодород, въглероден оксид и други съединения със силен токсичен ефект. След пребиваване в района на пожара трябва преминете през медицински преглед.
• При отравяне с въглероден оксид /СО/, пострадалите се изнасят на чист въздух, разхлабват се дрехите им и се оставят в покой. При рязко спадане на кръвното налягане се прави изкуствено дишане "уста в уста". На пострадалите се дава топло мляко, минерална вода, разтвор на сода бикарбонат и се транспортират до болнично заведение.

Промишлени отрови

В промишлеността се използват и съхраняват големи количества химически вещества, които при определени обстоятелства – аварии или природни бедствия, могат да се превърнат в заплаха за здравето и живота на хората. С цел недопускане на аварии се предприемат строги превантивни мерки. Ако въпреки това възникнат, ще има незабавна реакция на специализираните органи за овладяване на обстановката и за ликвидиране на последиците. Необходимо е да знаем какви потенциално опасни обекти има в района, в който живеем и какво можем ние самите да направим в случай на тежка авария или на природно бедствие, вследствие на което е възможно да има изтичане на отровни вещества.

Най-често срещаните промишлени отрови са амоняк и хлор.

Амонякът е безцветен газ с остра задушлива миризма, два пъти по-лек от въздуха, образува експлозивни смеси. Разтворим е във вода. Парите на амоняка образуват бял облак, който се издига на височина до 20-30 м. Вследствие на поетата влага от въздуха облакът отново се спуска близо до земната повърхност. Разпространението на амонячния облак зависи от приземната метеорологична обстановка. Водните завеси по пътя на облака ограничават неговото разпространение.

Амонякът засяга горните дихателни пътища, а в по-голяма концентрация - централната нервна система. Причинява задушаване, силни пристъпи на кашлица, болки в очите, зачервяване на кожата с поява на червени петна и мехури, виене на свят, болки в стомаха и повръщане. В случаи на тежки отравяния може да настъпи сърдечна слабост и смърт.

Хлорът е силно отровен газ, с характерна остра, задушаваща миризма, негорим е и има жълто-зелен цвят. Разтворим е във вода. Бързо се изпарява и образува жълтозелен облак, който се движи близо до земната повърхност и се събира в ниските места и тунели. За ограничаване на замърсяването с хлор, мястото на теча се залива с вода, варно мляко, амонячна вода и се създават водни завеси, които намаляват разпространението на изпаренията.

Предизвиква силно раздразнение на дихателните пътища, мъчителна кашлица, болки в гърдите, парене и сълзене в очите, при съприкосновение предизвиква изгаряния по кожата. При високи концентрации може да причини оток на белите дробове и смърт.

Поведение при авария и изтичане на промишлени отровни вещества:

• При получаване на сигнал от органите на Гражданска защита, запазете самообладание и предайте за опасността на хората, около вас.
• Ако сте вкъщи, затворете и уплътнете прозорците, вратите и отдушниците, закрепете към тях мокри одеала, завеси и др. При възможност, заемете горните етажи на сградата.
• Пригответе си противогаза, а ако нямате – намокрете марлена превръзка, кърпа или хавлия,
• Ако се намирате на открито, напуснете заразения район, като се движите перпендикулярно на посоката на вятъра.
• Ако сте в превозно средство, затворете прозорците, продължете по най-късия път и излезте извън заразения район.
• Помогнете на пострадалите. Изведете ги на чист въздух. Не правете изкуствено дишане, освободете ги от стягащите дрехи. Препоръчително е на пострадалите да се даде топло мляко и минерална вода.
• При отравяне с амоняк се препоръчва чист въздух, вдишване на водна пара с прибавка на оцет или лимонтузу /в горещата вода се сипва оцет/. При поражение на кожата от амоняк, след измиването й с чиста вода се прави компрес с 2-3 % воден разтвор на оцетна, лимонена или винена киселина. Направете промивка на очите с вода, 0,5-1% разтвор на стипца или 2-3 % разтвор на оцет .
• На пострадалите от хлор промийте очите, носа и устата с 2% разтвор на сода бикарбонат /1 чаена лъжичка в чаша вода/. Правят се кислородни инхалации. Прилага се вдишване на пари от смес на спирт, етер или амоняк. Препоръчва се и вдишване на пулверизиран разтвор на сода бикарбонат. Пострадалите се изпращат в болнично заведение.
• При излизане от заразения район, махнете и проветрете дрехите си, преди да сте свалили индивидуалните средства за защита. Промийте устата и очите си, измийте тялото си с вода и сапун и облечете чисти дрехи.
• При завръщане по домовете и работните места /след отстраняване на аварията/ проветрете помещенията и избършете мебелите, пода и стените с влажна кърпа.
• Обработвайте хранителните продукти чрез обилно измиване и отстраняване на повърхностния слой. Плодовете и зеленчуците от дворовете ползвайте, ако има разрешение на компетентните органи.
• Не извеждайте на паша животните в заразените райони.

Живак. Живакът е течен метал, изпарява се трудно, но парите му са изключително отровни. Внасянето на живак в жилищата е опасно. С различни метали и сплави – злато, мед, сребро, месинг и бронз, живакът образува амалгама, трайно се задържа върху тяхната повърхност, изпарява се бавно и може да стане причина за сериозни натравяния.

При продължително въздействие на парите на живака върху човешкия организъм се получава метален вкус в устата. При високи концентрации се уврежда предимно нервната система, отслабва паметта, появява се обща слабост, раздразнителност, главоболие и нарушен сън. Попадайки в организма чрез храна живакът и неговите съединения, засягат сърцето, червения костен мозък, кръвоносните съдове, черния дроб, далака, храносмилателната дейност, бъбреците и кожата.

Ако счупите термометър или поради някаква друга причина разпилеете живак трябва да предприемете следните защитни мерки:

• Мястото на разпиления живак се обработва със сяра на прах. Отворете прозорците, за да се прочисти въздуха в помещението
• Посипаният със сяра живак съберете с помпичка, лист от медно фолио, четка или прахосмукачка със задържащ филтър. Почистете мястото с миещи препарати.
• При поглъщане на живак, устата се изплаква добре с вода. При попадане на живак в очите, те обилно се плискат с вода в продължение на 15 минути. Трябва незабавно да потърсите лекарска помощ.
• Ако децата са играли с “подвижните топчета”, незабавно свалете замърсените дрехи, изкъпете ги обилно с вода и сапун.
• При вдишване на живачни пари, пострадалият се извежда на чист въздух, и се оставя в покой.
• При всички случаи на отравяния с живак и живачни съединения потърсете лекар-токсиколог.

Повишена радиоактивност

Опасност от радиоактивно замърсяване може да възникне вследствие на радиационна авария, трансграничен пренос или при нарушаване мерките за безопасност при работа с източници на йонизиращи лъчения.

Въпросите, свързани със сигурността на атомните електроцентрали, имат първостепенно значение за всички страни. Извършва се непрекъснат радиационен контрол и се предприемат изключително строги превантивни мерки за недопускане на аварийна опасност. Осъществява се обмен на информация чрез Международната агенция по атомна енергия /МААЕ/ към ООН, подписани са двустранни спогодби между съседни страни за уведомяване и оказване на помощ. Вероятността за възникване на авария в атомна електроцентрала е сведена до възможния минимум. Това се отнася както за нашата атомна електроцентрала “Козлодуй”, така и за АЕЦ в другите страни. Но в подкрепа на сигурността е предвидена организация за реагиране в случай на авария. Разработени са аварийни планове и разчети и са предвидени средства за индивидуална и колективна защита. Организацията на работата в случай на авария в АЕЦ с цел защитата на населението, околната среда и националното стопанство, се базира на нормативни актове, препоръките на МААЕ, на Националния авариен план, регионалните аварийни планове и на Аварийния план на АЕЦ. Аварийните планове са взаимно обвързани и се актуализират всяка година.

Аварийното планиране означава да бъдем готови. Да знаем, че при радиационна обстановка хората може да получат облъчване от радиоактивното замърсяване : външно при престояване в замърсен район и вътрешно – чрез вдишване на радиоактивен въздух, както и чрез хранителни продукти и вода. Аварийното планиране не означава реална опасност, а готовност на държавните институции и на кризисните екипи за осъществяването на организационни, инженерно-технически, радиационно- хигиенни и лечебно-профилактични мерки. При повишена радиоактивност съществува опасност за хората, но защитата от радиоактивно облъчване е възможна. Специализираните държавни органи предвиждат мерки за ограничаване на вредните последици за населението, но за да можете да изпълнявате по-точно указанията при всяка конкретна ситуация е добре да имате предварителни познания.
 

МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА И ПРАВИЛАТА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ПОВИШЕНА РАДИОАКТИВНОСТ

I. Поведение на населението в 30 - километровата зона на АЕЦ, в първите часове след аварията.

При възникването на радиационна авария, с опасност за населението, ще бъдете уведомени своевременно. Сигналът се подава чрез локалната сиренна система на АЕЦ “Козлодуй”,сиренната система в 30-км. зона Българското национално радио, Българската национална телевизия, местни радиотранслационни възли и други средства.

При получаване на сигнал за радиационна авария:

• Спазвайте конкретните указания на Гражданска защита.
• Ако компетентните органи препоръчат, извършете йодна профилактика по дадената ви схема, но не вземайте йодни таблетки по собствена преценка.
• Имайте готовност да бъдете евакуирани, за целта следете подаването на съответния сигнал. Поставете в полиетиленови пликове документи за самоличност, пари, лекарства, носими ценности, комплект връхни дрехи, храна за две-три денонощия, питейна вода.
• Ако имате в дома си помещение, подходящо за укритие, веднага го заемете, а при липса на укритие вземете мерки за уплътняване на вратите и на прозорците.
• Консумирайте само трайни и консервирани продукти.
• Ограничете излизането от дома си, ако това е наложително използвайте противогаз с филтър за радиоактивен йод, противопрахови маски, марлени превръзки. След пребиваване на открито свалете обувките и връхните дрехи и ги приберете отделно.
• Спазвайте правилата за лична хигиена.
• Следете информацията за обстановката по радиото и телевизията. Изпълнявайте точно указанията на Гражданска защита.

При получаване на сигнал за евакуация:

• Изключете електрическата, газовата и водопроводната мрежа и загасете печките, затворете вратите и прозорците и спуснете пердетата, вземете със себе си най-необходимото.
• Евакуация с личен транспорт до пункта за специална обработка ще се разрешава само ако предварително ви е даден специален евакуационен пропуск.
• Не вземайте домашни животни, затворете добитъка и оставете в помещенията вода и храна за 2-3 дена. Ако е необходимо животните ще бъдат евакуирани допълнително от съответните органи.
• В пунктовете, на границата на 30-километровата зона, ще получите указания за мястото и процедурата по настаняването ви.

II. Поведение на населението извън 30-километровата зона на АЕЦ, както и на населението в зоната, в случай че не е наложително извършването на евакуация.

Спазвайте лична хигиена:

Измивайте ръцете си старателно, особено преди хранене, къпете се всекидневно. Дишайте през носа, а при излизане през маска или навлажнена кърпа. При влизане в жилището трябва да събуете обувките и да свалите връхните дрехи, съхранявайте ги отделно.

Не допускайте замърсяване на вашето жилище:

Децата трябва да останат вкъщи до изясняване на обстановката. Затворете прозорците и добре ги уплътнете, проветрявайте само при тихо време и то чрез прозорец, на който сте поставили в 3-4 пласта тензух или друго парче плат. Не метете и не тупайте, почиствайте ежедневно с влажна кърпа. При ползване на прахосмукачка, изходящата струя трябва да се филтрира допълнително през мокра кърпа. Изпирайте често дрехите и спалното бельо, не сушете на открито. Хранителните продукти съхранявайте в плътно затворени съдове, следете указанията и конкретните мерки за кулинарната им обработка.

Когато сте на открито:

Не предприемайте излети и разходки сред природата. Ограничете пътуванията, особено по черни и прашни пътища. Необходимо е често да се мият улиците и тротоарите. Не метете двора, оросявайте със струя вода тревните площи и обливайте пътеките около къщата си. Не сядайте на тревата и другите зелени площи. Не се къпете в открити водоеми.

Обработка на хранителни продукти и вода:

• Не консумирайте хранителни продукти, за които е обявена временна забрана. За предпочитане е да използвате наличните консервирани и други трайни хранителни продукти. Ако се налага пренасяне на храни, поставете ги в найлонови торби.
• Запазването на хранителните продукти да става в мазета, затворени килери и ниши или в херметически затварящи се съдове. Обработвайте и приготвяйте храните в затворени помещения. Изключете от менюто си листниковите зеленчуци и млякото. Сравнително по-безопасни са оранжерийните плодове и зеленчуци, морковите, картофите, птичето и свинско месо, както и океанската риба. Използвайте сухото мляко за ежедневното меню на децата.
• Замърсените хранителните продукти, които не подлежат на термична обработка, консумирайте само след обилно измиване с вода и допълнително изкисване за 24 часа. При готвенето обезкостете и нарежете месото на парчета до 70 г., накиснете го във вода /1:4/ за 24 часа и изхвърлете водата. Сварете месото и изхвърлете първия бульон.
• Вода за питейни и домакински нужди да се взема само от закрити, контролирани и разрешени за ползване водоизточници. Препоръчително е децата да пият предимно минерална вода с ниско съдържание на радон.

Мерки за опазване на животните и селскостопанската продукция:

През първия период на високо замърсяване, животните да не се извеждат от оборите, да се преустанови пашата, а храненето да става с навлажнени концентрирани или с груби фуражи. Боксовете и другите закрити помещения да се измиват ежедневно с вода. Останалите на открито сено и други фуражи да се ползват след отстраняване на горния слой /10-15 см./. Добитите през периода фуражи да се складират за около 2 месеца. Реколтата да се събира във възможните най-късни агротехнически срокове. За намаляване степента на замърсеност на растителните суровини, спазвайте конкретните указанията на компетентните органи за обработването на продуктите и сроковете за използването им.

Смерч и силни ветрове

Смерчът не е толкова често, но е познато природно явление за някои райони на нашата страна. Това е атмосферен вихър, който се движи с огромна скорост. Възниква в буреносни облаци, близо до земната повърхност, долната му част наподобява обърната фуния. Води до разрушения, възможни са човешки жертви. Силните ветрове са често явление за страната. В някои случаи, при особено голяма скорост на въздушните маси, те представляват опасност за хората и може да нанесат материални щети.

Необходимо е да предприемем следните мерки:

• Спазване на строителните норми за постигане по-голяма устойчивост на сградите.
• При създаване на условия за рязка промяна на метеорологичните условия, следете информацията за времето, предавана по радиото и телевизията. Както при всяко природно бедствие, ако сте вкъщи, изключете тока, водата и газта.
• Не оставайте на открито. Има опасност от падащи отломки от сградите и други предмети. Влезте вкъщи и затворете плътно вратите и прозорците. Смерчът засяга най-често покривните конструкции и горните етажи. Преценете и ако е необходимо използвайте за убежище мазето на сградата.
• Ако сте далеч от дома си, влезте в обществена сграда, подлез, потърсете сигурен подслон.
• Ако сте на път, спрете автомобила на открито място, далеч от електропроводи, дървета и от надвиснали скални маси. Потърсете подслон.
• Ако сте на полето или в планината, заемете ниски места и оврази до отминаване на опасността.

Свлачища

Свлачището е процес, при който се нарушава устойчивостта на огромни количества земни маси и се създават предпоставки за предвижването им. Свлачищните процеси нямат внезапен характер и са достъпни за интервенция. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на земните маси може да се стигне до възникване на бедствена ситуация.

На територията на нашата страна свлачищата са около 1000 и са засегнали над 200 000 декара. Причините за тяхното възникване са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони. От първостепенно значение за предотвратяване на тежки материални загуби от активизирането на свлачищата са превантивните мерки, които специализираните структури предприемат. Но всеки от нас е необходимо да знае как да предпази себе си и имуществото си.

Запомнете! Свлачищата са опасни. При констатирано активизиране на процес на движение на земните маси, не оставайте и не преминавайте през свлачищни райони. Спазвайте предписанията на специализираните органи.

Какво трябва за знаем, ако живеем в район на свлачища?

Превантивни мерки, възпрепятстващи активизирането на свлачища:

• Необходимо е да познавате геоложките особености и нивото на подпочвените води на терена, в който възнамерявате да строите. Строителство трябва да се извършва само по законов ред при спазване на всички норми за изпълнение на строително монтажните работи /СМР/.
• Не трябва да се допуска висока плътност на застрояване без изградена инфраструктура – водопровод, канализационна система, дренажна система.
• Осигурете надеждно отвеждане на дъждовните повърхностни води чрез откосиране, канавки, водостоци.
• При наличие на съмнение за начало на свлачищни процеси /заклинване на врати, прозорци или други признаци за настъпване на деформации в сграда или съоръжение/ незабавно се обърнете за консултация към специализираните служби на фирма “Геозащита” – ЕООД или други компетентни технически в общината, в която се намирате.

Аварийни мерки при активизиране на свлачища:

Аварийните мерки са неотложни и се провеждат във възможно най-кратки срокове след възникването на опасността. Предприемат се от специализираните органи, но всеки от нас трябва да ги спазва:

• Опасните участъци се означават и сигнализират. Преустановява се движението на моторни превозни средства в близост до активизиралите се свлачища. Осигурява се надеждна охрана.
• Необходимо е да се изключи електрозахранването и водоснабдителната мрежа в района.
• Спешно се отстранява причинителя за възникването на свлачищния процес.
• Изготвя се оценка за състоянието на сградния фонд и инженерната инфраструктура в района по отношение сигурността на обитателите и при необходимост се организира извеждането на населението от застрашената територия.
• Организира се непрекъснато наблюдение на активирания свлачищен масив.

Специализираните служби изготвят предписания и организират изпълнението им:

• Отвеждане на повърхностни и други скатни води от тялото на свлачищния масив.
• Изпълнение на вертикална планировка, оформяне на скатове, откоси и др.
• Изпълнение на някои видове неотложни укрепителни работи –изграждане на подпорни стени, заскаляване на участъци.
• Организиране изместването на силови и съобщителни кабели в района.
• Организиране изнасянето на имуществени ценности от района и забраната за пребиваване на хора в него.
• Изграждане на дренажни системи с цел понижаване нивото на подпочвените води.
• Когато процесите имат срутищен характер се предизвиква частично срутване - контролирано по време, обем и местоположение, с цел предотвратяване на внезапното им активизиране и на нещастните случаи.

Земетресения

Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде предсказано. Неговата продължителност не е голяма, но последствията са тежки. На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Земетресенията са природни бедствия, които не могат да бъдат предотвратени. За недопускането на човешки жертви и тежки материални загуби, държавните органи предприемат мерки, свързани с антисеизмичното строителство, спазване на строителните норми и създаване на готовност за адекватно реагиране за ликвидиране на последиците. Не трябва обаче да забравяме, че правилното поведение на всеки от нас може да бъде животоспасяващо.

Какво трябва да правим при земетресение?

При сеизмично спокоен период:

• В къщи трябва да имате, поставени на удобно място фенерче, транзистор, чантичка за документи и особено ценни вещи, аптечка с необходимите ви лекарства, свирка, по една топла дреха за всеки, резерв от храна и вода.
• Закрепете здраво мебелите вкъщи и не поставяйте тежки, лесно падащи предмети на високи места.
• Съхранявайте пожароопасните вещества и отрови в плътно затворени съдове.
• Оставете свободен входа на жилището и не го задръствайте с предмети.
• Помислете и определете в жилището си най-безопасното място. Имайте предвид, че при земетресение най-опасни са балконите, външните стени, стълбищата и асансьорите.
• • Подгответе план за поведението на всеки член от вашето семейство.
• Определете лице за връзка между членовете на семейството, което е извън вашия регион.

При усещане на първия трус:

• Не трябва да напускате жилището, училището и изобщо сградата, в която се намирате, освен ако бихте могли да излезете на открито за около 10 секунди.
• Заемете най-безопасното място в сградата – под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло.
• След първите вибрации люлеенето ще се засилва, запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите.
• Ако сте на улицата застанете далеч от сгради и далекопроводи.
• Ако труса Ви завари зад волана, спрете на открито, безопасно място и изчакайте.
• В обществения транспорт е по-добре да изчакате края на труса в превозното средство.

След преминаването на първия трус:

• Изключете електричеството, газта и водата.
• Вземете подготвения багаж и бързо напуснете сградата.
• Слезте по стълбите, не ползвайте асансьор.
• Осигурете предимство за майките с деца и за възрастните хора.
• След като излезете от сградата, отдалечете се на открито място, най-малко на разстояние равно на височината на най-близката постройка.
• Не заставайте под далекопроводи, електрически, трамвайни и тролейбусни мрежи.
• Окажете първа помощ, ако около вас има пострадали.
• Обозначете местата, на които има затрупани хора. Помогнете ако това е възможно.
• Следете информациите, които ще се излъчват по Българското национално радио и по местните радиостанции. Изпълнявайте инструкциите на Гражданска защита и спазвайте обществения ред.

След земетресението:

• Изчакайте излъчването на информация за затихване на земните трусове и за отминалата опасност.
• Можете да влезете в жилището си само след основен оглед на сградата и проверка, направена от компетентните органи.
• Не претоварвайте телефонните линии с ненужни телефонни разговори, кратко съобщете на близките си, че сте живи и здрави.
• Спазвайте висока лична хигиена и не пийте вода от непроверени източници. След земетресение има опасност от възникване на епидемии.
• По време на бедствия нараства престъпността, бъдете внимателни, пазете имуществото си и сигнализирайте при констатиране на нередности.